Българо-македонско домакинство по Берлинския процес

10 Ноември 2020 | 14:07 | 0
Българо-македонско домакинство по Берлинския процес
Снимка: Правителствена информационна служба

Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев бяха домакини на Срещата на върха по Берлинския процес, която се състоя днес чрез видеоконферентна връзка. Срещата на лидерите от Берлинския процес е заключителното събитие в календара на тазгодишното Съвместно домакинство на Република България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. Срещата на върха в София е седмата на високо равнище от създаването на формата през 2014 г. досега, но същевременно е първа по рода си. В историята на Берлинския процес за пръв път има съвместно домакинство между държава член на Европейския съюз и държава от Западните Балкани.

Агенция ?Фокус“
БАН одобрява позицията на България за Северна Македония и неотклонно ще отстоява историческата истина за миналото

БАН одобрява позицията на България за Северна Македония и неотклонно ще отстоява историческата истина за миналото, съобщиха от пресцентъра на Академията.
Българската академия на науките, вярна на своите традиции да се грижи ?за изучаването на българските земи и природа, българския бит, език книжнина, българската история…“, следи с изострено внимание развитието на отношенията между София и Скопие.
Тя намира за ползотворни усилията на българското правителство за приобщаване на Република Северна Македония към ценностите на Европейския съюз и подкрепя позицията му до Европейската комисия, че не приема предложената към момента преговорна рамка за Р. С. Македония и проекта на декларация към нея.
Във връзка с това заявява, че неотклонно ще отстоява с научни средства историческата истина за миналото на историко-географската област Македония, вкл. българската народностна и културна принадлежност на мнозинството от нейните жители. Академията ще продължи с изследванията по темата ?Македония“ и популяризиране на резултатите, независимо от политическите влияния и стремежи на определени кръгове в Р. С. Македония за преиначаване на миналото.

Агенция ?Фокус“
Премиерът Бойко Борисов: Изключително доволен съм, че подписахме софийска декларация за зелен дневен ред за страните от Западните Балкани - заедно действаме по европейски

Изключително доволен съм, че подписахме софийска декларация за зелен дневен ред за страните от Западните Балкани - заедно действаме по европейски. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на онлайн пресконференция след Среща на върха по Берлинския процес, предаде репортер на Агенция ?Фокус“. ?В тази среща носталгията ме обхвана, защото само преди една година по време на нашето председателство канцлерът на Германия, президентът на Франция, премиерът на Великобритания, всички президенти от Балканите, всички лидери до един, дойдохме, обединихме се и дадохме перспективата за Балканите като цяло, не само за Западните. Защото всички 3,3 млрд. евро плюс новите 9 млрд. евро дадоха възможност за огромна инфраструктура на Западните Балкани. Изключително благодарен и доволен съм от колегите, че се съгласиха да подпишем софийска декларация за зелен дневен ред за страните от Западните Балкани", заяви Борисов и благодари за това, че заедно действат по европейски.
"Декларацията за общ регионален пазар - също наша идея и мечта", добави Борисов и уточни, че по този начин 20-милионното население на Балканите ще бъде с много по-високи доходи и ще остане в този регион.
Люба АЛЕКСИЕВА

Агенция ?Фокус“
Зоран Заев: Декларациите за общ регионален пазар и за зелен дневен ред ще засилят икономическия растеж и развитието на региона

На днешната среща имахме възможността да обсъдим ключовите стратегически насоки за региона и визията за екшън план за общ регионален пазар и зелен дневен ред за Западните Балкани. Одобрението на двете инициативи ще засили икономическия растеж и развитието на региона на Западните Балкани, а също така ще обърне вниманието към някои от свързаните с това проблеми на околната среда и здравеопазването, като ще предложи и голям потенциал за разкриване на нови работни места. Това каза министър-председателят на Република Северна Македония Зоран Заев, предаде репортер на Агенция ?Фокус“.
?Искам да благодаря на скъпия ми приятел Бойко за домакинството на Срещата на върха на Берлинския процес и да благодаря на канцлера Меркел, че инициира този толкова важен за региона процес. Тази година за първи път имаме съвместно председателство на Берлинския процес от страна от региона – Република Северна Македония и държава-член на Европейския съюз, каквато е България. За мен, а вярвам, че е така и за всички нас, това е доказателство, че регионът осъществява по-силна връзка в процеса. В същото време това е отлична платформа за бъдещето развитие на отношенията ни. Тази среща се случва в безпрецедентните времена на пандемия и всички се борим с огромното предизвикателство да защитим гражданите си и да предотвратим тежките икономически последствия. При тези обстоятелства съвместното ни председателство на Берлинския процес през последните няколко месеца работеше за прилагане на многобройни дейности и за поддържането на сътрудничеството в много области, както и да постигне видими и осезаеми резултати“, допълни той.
?Водещият принцип на Берлинския процес е да потвърди продължителността на започнатите инициативи в рамката на процеса и да се фокусира върху резултатите от забележимите позитивните ефекти в региона. Използвахме политическата платформа на Берлинския процес за следващ тласък в развитието като регионалното споразумение за пътуване с лични карти, удължаването на зелените коридори на Западните Балкани до европейските страни и коридори, както и сътрудничеството в регионалния отговор на пандемията“, каза още Заев.
Теодора ПАВЛОВА

Агенция ?Фокус“
В присъствието на премиера Бойко Борисов на Срещата на върха по Берлинския процес лидерите на Западните Балкани подписаха две декларации за Общ регионален пазар и за Зелен дневен ред

В присъствието на министър-председателя Бойко Борисов, в рамките на Срещата на върха по Берлинския процес, лидерите на страните от Западните Балкани в онлайн връзка подписаха Декларация относно Общия регионален пазар и Декларация относно Зеления дневен ред. Това съобщиха от Правителствената информационна служба. Двата документа са сериозен успех за съвместното домакинство на България и на Република Северна Македония на Берлинския процес, тъй като те обединяват усилията на Западните Балкани за още по-тясното им приобщаване към нормите и стандартите на Европейския съюз. Привеждането на региона на Западните Балкани в съответствие с правилата на Единния пазар на ЕС и ангажирането му във всеобхватно регионално сътрудничество е съществен напредък в по-нататъшната интеграция в ЕС. Общият регионален пазар има за цел да свърже икономиките на Западните Балкани чрез свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали. Декларацията насърчава също създаването на регионални цифрови, индустриални, инвестиционни и иновационни връзки. По-доброто свързване на икономиките на Западните Балкани в региона и с ЕС също така изисква силен ангажимент от тези страни за провеждане на реформи, задълбочаване на регионалната икономическа интеграция и развитие на Общия регионален пазар на основата на достиженията на правото на ЕС, за да направят региона по-привлекателна инвестиционна зона. Не на последно място по-дълбоката икономическа интеграция на региона е от полза и за възстановяването му от кризата с COVID-19. Новата визия за регионалното икономическо пространство е в пълно съответствие с наскоро представения от Европейската комисия Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани. Той е важен не само по отношение на финансовата подкрепа за региона, но и във връзка с включването на непосредственото съседство на ЕС в същия процес на възстановяване, през който трябва да преминат всички държави от ЕС.
Декларацията относно Зеления дневен ред за Западните Балкани е в пълен синхрон с водещите усилия на ЕС в борбата с изменението на климата, защитата на околната среда и отключването на икономическия потенциал на зелената, нисковъглеродна и кръгова икономика в региона. Чрез документа страните от Западните Балкани демонстрират своята готовност и ангажираност към постигането на целите на Европейската зелена сделка, чрез значителен принос за амбициозния Зелен дневен ред за региона. Западните Балкани се ангажират да прилагат действия в пет ключови области: климат, енергетика, мобилност; кръгова икономика; почистване на въздуха, водата и почвата; устойчиво земеделие и производство на храни; биоразнообразие. Това ще даде възможност страните от региона да бъдат активни участници, допринасящи в развитието на политиките на ЕС, а не само в тяхното изпълнение.

Агенция ?Фокус“
Премиерът Бойко Борисов: Потвърждаваме категоричната ни ангажираност за развитието на Западните Балкани

Има много символика в Съвместното домакинство на България и Република Северна Македония на Берлинския процес. То е първото по рода си съвместно домакинство от държава членка на ЕС и държава от Западните Балкани и е потвърждение за категоричната ни ангажираност за развитието на региона. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в приветственото си слово при откриването на Срещата на върха по Берлинския процес, съобщиха от правителствената информационна служба. Българският премиер припомни, че страната ни е приела поканата да бъде съвместен домакин на инициативата през 2020 г. по време на срещата в Познан през юли 2019 г. ?Ние бяхме убедени, че подобен ход е естествено продължение на постигнатото по време на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. и в същото време - 15 години сред Срещата на върха на ЕС-Западни Балкани в Солун България върна обратно в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на региона“, отбеляза министър-председателят Борисов пред лидерите.
Акцент в изказването на премиера бе, че днешният форум също е белязан от глобалната пандемия от COVID-19, която блокира и преобърна световната икономика, постави на изпитание устоите на националните системи на здравеопазване и социални грижи, но и разтърси ценностните ни системи.
?Тази пандемия промени дълбоко и необратимо живота и съдбите на хората и в местен, и в регионален, и в национален, и в глобален план“, категоричен бе Борисов. По думите му независимо от предизвикателствата, София и Скопие обединиха усилията си за изпълнение на набелязаните цели и приоритети на съвместното домакинство. Българският премиер изтъкна подобряването на свързаността във всичките й аспекти - транспортна, икономическа, енергийна, цифрова, свързаността между хората с акцент върху младите, образованието, сигурността. От ключово значение е също стартирането на съвместен регионален пазар и на Зелен дневен ред на Западните Балкани и други инициативи, допринасящи за по-доброто сътрудничество и разбирателство в региона, постави фокус в изказването си Борисов. За нас е важно в рамките на Берлинския процес да се отдели специално внимание на развитието на инфраструктурната свързаност в региона, тъй като това е кръвоносната система на Балканите, чрез която живеят и бизнесът, и гражданите“, отбеляза министър-председателят Бойко Борисов.
Той добави, че свързаността във всичките й аспекти е от съществено значение за региона, защото чрез нея той ще стане по-силен и по-конкурентоспособен.
?Да не забравяме, че Западните Балкани заедно представляват пазар за около 20 милиона души. Това ще даде перспективи на младите хора, които към днешна дата емигрират с бързи темпове и ще се потърси адекватен отговор на демографската криза, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения“, каза още Борисов.
Пред лидерите премиерът посочи, че като съвместен домакин на Берлинския процес България е водена от желанието си да подпомогне държавите от региона по пътя на тяхната европейска интеграция, както и за укрепването на добросъседските отношения, регионалната сигурност и сътрудничество, които придобиват още по-голяма значение на фона на общите предизвикателства.
Министър-председателят Бойко Борисов изказа благодарност на германския канцлер Ангела Меркел и на премиера на Република Северна Македония Зоран Заев за активното им участие във важния форум днес.


Агенция ?Фокус“
Проф. Николай Овчаров: Ако Македония има поне малко чувство за благодарност към България, би трябвало да го изрази сега

Ако Македония има поне малко чувство за благодарност към България, би трябвало да го изрази сега. Това каза за Агенция ?Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров за Срещата на върха по Берлинския процес, чийто домакини ще бъдат българският министър-председател Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев. ?И в Македония видяхме статистическо изследване, което показва, че България е един от най-големите им врагове. Аз не смятам, че това е така. Познавам твърде много българи. Винаги съм казвал, че в България живеят повече македонци, отколкото в Македония“, коментира проф. Овчаров. По думите му наследниците на македонски бежанци преди Балканските войни, след Първата световна война, в България със сигурност са много повече. ?Анкетата на ?Алфа Рисърч“ показва, че над 20% от жителите на София имат македонски произход. Ако се добавят другите от страната, със сигурност България има повече от 1,2 млн. хора с македонски произход – толкова македонци, колкото има в Македония. Знаем, че останалите са албанци там. Това, което виждаме в техните медии, е страшно. Виждаме една ужасяваща кампания, в нея се изкарва абсолютно всичко“, допълни археологът. Според него моментът е исторически за България и Македония. ?Аз съм човек, който изследва от десетилетия Македония. За съжаление, македонизмът е много силен. Аз не смятам, че в момента с нашите действия го подхранваме. Напротив, той си съществува. Това съм го виждал още преди 40 години, когато за първи път правих експедиции в Македония и бях много разочарован. За съжаление, с времето той се засилва, а не намалява, независимо, че България направи толкова стъпки към Македония. Тя първа я призна. През 90-те години именно на базата на петрола от България, те оживяха от гръцката блокада, която им беше направена. Бургас тогава беше тяхното единствено пристанище, защото Солун беше закрит за тях. Сигурно България е допускала грешки, не казвам, че всичко е било розово, но в края на краищата, наистина ако имат поне малко чувство за благодарност, те биха го изразили в момента“, обясни проф. Овчаров и уточни, че страната ни не е против това македонците да се определят както искат. ?Цялата работа е свързана с историята и езика. Историята до 1944 г. е обща, а днешният македонски език произхожда от западнобългарския диалект. Оттук нататък те са в правото си да се самоопределят. Не трябва да отстъпваме от позицията си, защото иначе това ще бъде голямо разочарование“, категоричен бе проф. Николай Овчаров.
Люба АЛЕКСИЕВА

Агенция ?Фокус“
Доц. Наум Кайчев: Следва да бъдат вписани някои очаквания на България за надграждане на Договора със Република Северна Македония, включително и в преговорната рамка

Следва да бъдат вписани някои очаквания на България за надграждане на Договора със Република Северна Македония, включително и в преговорната рамка. Това каза за Агенция ?Фокус“заместник-председателят на Македонския научен институт и заместник-съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония доц. Наум Кайчев по повод домакинството на България и Македония на Срещата на върха по Берлинския процес.Доц. Кайчев коментира и българска позиция на този етап да не подкрепя началото на преговорите за Северна Македония, доц. Кайчев коментира. Според него историческата комисия от лятото на 2019 г. практически тъпче на едно място. ?Нямаме резултат. Заседанията ни бяха прекъснати по искане на колегите от Скопие. Има едно ясно неизпълнение на договора“, изтъкна той. Според него това може да се говори и за други сфери, не само свързани с дейността на Съвместна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония. Той изтъкна, че това може да се каже и в областта на търговският стокообмен, българските инвестиции в Република Северна Македония, медийното общуване, говорът на омразата. ?Всичките тези причини водят до извода, това беше заявено от българските ръководители, от министъра на външните работи, че като че ли договорът не се прилага от страна на Република Северна Македония при това положение не може да има подкрепа за преговорната рамка в този й вид, т.е. следва да бъдат вписани някои очаквания на България за надграждане на този договор, включително и в преговорната рамка“, каза още доц. Кайчев.
Деница КИТАНОВА

Агенция ?Фокус“
Доц. Наум Кайчев: По-скромни са очакванията ми за големи новини от Срещата на върха по Берлинския процес

По-скромни са очакванията ми за големи новини от Срещата на върха по Берлинския процес. Това каза за Агенция ?Фокус“заместник-председателят на Македонския научен институт и заместник-съпредседател на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония доц. Наум Кайчев по повод домакинството на България и Македония на Срещата на върха по Берлинския процес.
?Председателството на двете страни на Берлинския процес беше насрочено и определено много отдавна. Още през миналата година. Това е част от един календар, който съществува в международните отношения в продължение на дълъг период от време. Той съвпадна със сегашната фаза от усилията на ЕС за своето разширяване към Западните Балкани, включително в посока Република Северна Македония и Албания. Конкретно срещата на високо равнище в рамките на Берлинския процес е посветена на усилията за приобщаване на страните от Западните Балкани към ЕС, като инициатор, мотор на този процес е преди всичко Германия и няколко други големи европейски страни, които са ангажирани по-пряко с приобщаването на Западните Балкани, включително в инфраструктурен план. Остава да се види дали ще има някакви по-големи новини от срещата. Моите очаквания са по-скромни“, каза още доц. Кайчев.По думите му обикновено понякога на такива срещи се дават заявки, че е определена сума разходи за дадени или по общи програми или по конкретни проекти.?Да кажем магистрала, жп път, но остава да видим и по-скоро очаквам да няма някакви конкретни заявки за някакви конкретни проекти, а да бъдат разговорите в продължаване на досегашните усилия на досегашните програми за обвързване на Западните Балкани с ЕС“, каза още доц. Кайчев.
Деница КИТАНОВА

Агенция ?Фокус“
Проф. Николай Овчаров: Не съм оптимист, че на Срещата на върха по Берлинския процес ще бъде взето решение, освен ако Северна Македония не смекчи позицията си

Не съм оптимист, че на Срещата на върха по Берлинския процес ще бъде взето решение, освен ако Северна Македония не смекчи позицията си. Това каза за Агенция ?Фокус“ археологът проф. Николай Овчаров за Срещата на върха по Берлинския процес, чийто домакини ще бъдат българският министър-председател Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев. ?Първо искам да поздравя премиера Бойко Борисов за това, че се е излекувал от тежката болест. Надявам се той да бъде на висотата, на каквато е бил досега, в тази тежка и неприятна среща, която предстои. Казвам неприятна, защото виждате какви са позициите – доста обтегнати. Лично аз не съм оптимист, че сега ще бъде взето решение освен ако не стане някакво чудо и ако северномакедонската страна не смекчи своята позиция. Много често се говори, че България трябва да смекчи позицията си, а всъщност по-скоро става дума за обратното. Защото не в България, а в Македония има повече от 15 000 антибългарски публикации. Между другото понеже много се спекулира с договора за добросъседство, който беше подписан преди няколко години, една от клаузите му е, че всяка страна се задължава да спира пропагандата на своя територия срещу друга държава“, обясни проф. Овчаров и уточни, че това не се вижда от страна на Северна Македония.?За съжаление, аз, който съм се нагледал на много такива кампании срещу България, може би това е най-злостната такава. Пожелавам обаче и на двамата премиери действително да стигнат до някакво споразумение. Не смятам, че върху България, както се спекулира, се оказва някакъв натиск. Напротив, германският външен министър Хайко Маас ясно и точно каза, че двете страни трябва да изгладят отношенията помежду си, за да се започне преговорният процес“, допълни археологът. По думите му в това отношение България няма проблем, защото зад страната ни стои историческата истина. ?Не бих могъл да си представя как бихме могли да признаем исканото от страна на Македония, защото това ще означава ние българските учени и българите въобще да може да кажем, че цар Самуил е македонец, а не българин, както той сам се определя. В никакъв случай не смятам, че можем да променяме позицията си. Тя е ясно начертана и от парламента. Зад нея застават повече от 80% от българските граждани според направените статистически изследвания“, каза още проф. Николай Овчаров.
Люба АЛЕКСИЕВА


Агенция ?Фокус“
Проф. Пламен Павлов: Ако Македония признае под една или друга форма българските си корени, не трябва да спрем дотук, а да просвещаваме нашите сънародници там

Ако Македония признае под една или друга форма българските си корени, не трябва да спрем дотук, а да просвещаваме нашите сънародници там. Това каза за Агенция ?Фокус“ историкът проф. Пламен Павлов по повод домакинството на България и Македония на Срещата на върха по Берлинския процес. ?По-скоро ние трябва тепърва да тръгнем в просвещаване на нашите сънародници в Република Северна Македония каква е истината за историята на тази изконна българска земя“, подчерта още историкът. Според него усилията на българския културен център в Скопие очевидно са много недостатъчни. Той коментира и днешната Среща на върха по Берлинския процес и сподели своите очаквания по темата. ?Оставам до голяма степен скептик, но много ми се ще да бъда и умерен оптимист. Това, което продължава толкова години, до голяма степен граничи с безумието. И Зоран Заев, и целия елит на Република Северна Македония, политически, културен и художествен, в огромната си част, прекрасно знае истината за историята на тази българска земя, за произхода на своите предци“, каза проф. Павлов. Той подчерта, че никой в България не отрича правото, на когото и да било, да се смята за какъвто иска. ?Въпросът за самосъзнанието е един много деликатен въпрос. Да се отрича всичко и да се търсят несъществуващи корени на така наречената македонска идентичност е нещо, с което е крайно време Северна Македония да скъса. Това скъсване трябва да стане на някакви етапи с някаква продължителност във времето“, каза още проф. Павлов.
Той отчете, че продължават мантрите на македонизма, включително на античния.
?Независимо от Преспанския договор виждаме, че в днешна Република Северна Македония измислиците за античната македонска идентичност продължават да съществуват. Всичко това трябва да бъде изоставено. То е във вреда на самите хора в Македония. То не вреди толкова много даже на България, колкото на самите хора в Македония. Да се живее в лъжа е не само грешно от гледна точка на християнската религия, на исляма и на която и да е друга религия, но просто е нечовешко“, изтъкна още проф. Павлов. Историкът отчете, че научният и културният обмен между двете страни все още е твърде слаб, икономическите проекти са в пожелателна фаза, както и че коридор номер 8 не е създаден. ?Всичко онова, което покойният Красимир Узунов очакваше да се случи и настояваше и се бореше да се случи, все още не се е получило. Мисля, че той беше много прав, че само сближението между двете държави, взаимното опознаване, сътрудничеството е пътя към двустранното приятелство и партньорство“, допълни още историкът.
Деница КИТАНОВА

Агенция ?Фокус“
Министър-председателят Бойко Борисов посрещна премиера на Северна Македония Зоран Заев в София за участие в Срещата на върха по Берлинския процес

Министър-председателят Бойко Борисов посрещна премиера на Република Северна Македония Зоран Заев в София, където предстои да започне срещата на върха от инициативата Берлински процес, на която тази година двете държави са съдомакини. Това съобщиха от правителствената информационна служба.През юли 2019 година премиерът Борисов взе участие в срещата на върха в Познан, където именно беше обявено поемането на домакинството на Берлинския процес съвместно от България и Република Северна Македония. През предходните две години българският министър-председател също имаше участие в контекста на срещите на върха по инициативата – в Лондон през 2018 година и в Триест през 2017 година. Сериозните ангажименти, които премиерът Борисов пое относно инициативата са естествено продължение на последователната активна политика на страната ни към Западните Балкани, както и на успешното Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., когато България успя да издигне високо в дневния ред на ЕС темата за европейската перспектива на Западните Балкани.
Днес във форума на най-високо ниво чрез видеоконферентна връзка ще участват лидерите от Западните Балкани, германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон, премиерите – на Италия Джузепе Конте, на Гърция Кириакос Мицотакис, на Хърватия Андрей Пленкович, на Полша Матеуш Моравецки, на Словения Янез Янша. В срещата на върха ще се включат също председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, върховният представител по външната политика и политиката за сигурност на ЕС Жозеп Борел, европейският комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи, генералният секретар на Съвета за регионално сътрудничество (СРС) Майлинда Брегу, както и представители на ЦЕФТА, ОИСР, Европейската инвестиционна банка, Банката за възстановяване и развитие, Световната банка и Регионалния център за младежко сътрудничество (RYCO). Настоящата среща на върха в София надгражда постигнатото в рамките на предишните шест срещи на този формат (в Берлин, Виена, Париж, Триест, Лондон и Познан) и утвърждава ролята на Берлинския процес като значим фактор за оптимизиране на регионалното сътрудничество, в светлината на европейската перспектива на страните от региона.
В рамките на съвместното домакинство на България и Република Северна Македония през 2020 година като основен приоритет се открои подобряването на свързаността във всички аспекти: транспортна, енергийна, цифрова; свързаност между хората, сближаване на младите хора, включително чрез образование. Свързаността е от ключово значение за региона, тъй като чрез нея той може да стане по-силен и по-конкурентоспособен, особено като се има предвид, че регионът представлява пазар от около 20 млн. души. Нов елемент на настоящото съдомакинство на Берлинския процес е анонсираният от Европейската комисия ?Зелен дневен ред“ за Западните Балкани като част от ?Зелената сделка за Европа“, както и новото направление – регионалното сътрудничество в сферата на здравеопазването.


Агенция ?Фокус“
Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Северна Макeдония Зоран Заев ще приветстват от София останалите участници в онлайн Срещата на върха по Берлинския процес

Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев ще бъдат домакини на Срещата на върха по Берлинския процес. Това съобщиха от правителствена информационна служба. Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев ще бъдат домакини на Срещата на върха по Берлинския процес, която предстои да се състои на 10 ноември чрез видеоконферентна връзка.
Срещата на лидерите от Берлинския процес е заключителното събитие в календара на тазгодишното Съвместно домакинство на Република България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. Срещата на върха в София е седмата на високо равнище от създаването на формата през 2014 г. досега, но същевременно е първа по рода си. В историята на Берлинския процес за пръв път има съвместно домакинство между държава член на Европейския съюз и държава от Западните Балкани. България прие отговорността през настоящата година да бъде съвместен домакин на процеса заедно с Република Северна Македония, като естествено продължение на усилията на държавата ни по време на подготовката и провеждането на председателството на Съвета на ЕС за подкрепа на интеграционния процес на страните от Западните Балкани и за постигането на стабилност, мир и просперитет в региона. Министър-председателят Бойко Борисов и премиерът на Република Северна Макeдония Зоран Заев ще приветстват от София останалите участници в онлайн срещата, сред които са лидерите на държавите от Берлинския процес, представители на европейските институции и други заинтересовани международни и регионални организации като Съвета за регионално сътрудничество, ЦЕФТА, ОИСР, Европейската инвестиционна банка, Банката за възстановяване и развитие, Световната банка и Регионалния център за младежко сътрудничество (RYCO). В рамките на срещата на върха участниците предстои да направят преглед на постигнатото през изминалата година и да вземат с консенсус важни за региона и неговата европейска перспектива решения. Ключов успех на съвместното домакинство на Република България и на Република Северна Македония е подготовката на двете декларации – за Общия регионален пазар и по Зеления дневен ред, изготвени с голямата подкрепа на Европейската комисия, Съвета за регионално сътрудничество, ЦЕФТА и партньорите на процеса. Декларациите, които имат за цел да приобщят още повече региона към нормите и стандартите на ЕС, се очаква да бъдат подписани онлайн в рамките на срещата на върха в София от лидерите на страните от Западните Балкани.
Берлинският процес за Западните Балкани е политико-дипломатическа инициатива, лансирана лично от канцлера на Германия Ангела Меркел през август 2014 г. Участници в процеса са страните от Западните Балкани – Албания, Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, и Косово, както и държавите – Германия, Австрия, Франция, Италия, Хърватия, Словения, Великобритания, Полша, Гърция и България. Замисълът на Берлинския процес е да допълва и подпомага процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани. Дейността на процеса е насочена в три главни направления: икономика и свързаност; помирение и добросъседски отношения; сигурност. Целта на инициативата е да бъдат създадени благоприятни условия за оптимизиране на регионалното сътрудничество чрез инициативи и проекти, чиито резултати имат реално и видимо отражение върху икономическата сигурност и стабилност и приближават държавите от Западните Балкани до нормите и стандартите на ЕС.


Министър Екатерина Захариева: Искаме да видим договорката за езика, както и ясен текст, че от Северна Македония няма да имат претенции за малцинства
Искаме да видим договорката за езика, както и ясен текст, че от Северна Македония няма да имат претенции за малцинства.
Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в "Денят започва" по БНТ. "Искаме да видим хоризонталния критерий на добросъседство. Има такъв по-общо текст, но ние сме предложили засилване на тези текстове", каза още вицепремиерът. По думите й над 15 хил. са станали негативните публикации към България и българите. "Вчера моят призив беше също и на пресконференцията - да наистина има дълг към бъдещите поколения, но и към сегашните. Не може да възпитаваме хората от двете страни на границата, най-вече там, към омраза към съседа. Това няма как провече да се толерира. Това, което се случва, то не само в пресата, то е по табелите им, в учебниците им. ние сме съюзници в НАТО, няма как по казармите в Република Северна Македония да пише "български фашистки окупатор", коментира още Захариева. Според нея договорът от 2017 г. има гаранциите, но когато се изпълнява в дух на добросъседство и добра воля. "Ще попитам премиерите кога те ще свикат междуправителствената комисия за наблюдение на изпълнението на договора. Ние я свикахме миналата година. Вече мина повече от година и половина. Вярно, имаха избори. Ние имаме забележки не само по отношение на текста по историята. Ние имаме забележки по изпълнението на инфраструктурните проекта", коментира още Захариева. Тя отчете, че от Северна Македония не са подали нито един инфраструктурен проект.

Министър Екатерина Захариева: Премиерите Борисов и Заев ще говорят за отворените въпроси между нас, но не бих казала, че присъствието на македонския министър-предсeдател е изцяло свързано с процеса на разширяване
Премиерите Борисов и Заев ще говорят за отворените въпроси между нас, но не бих казала, че присъствието на македонския министър-предесдател е изцяло свързано с процеса на разширяване. Това каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева в "Денят започва" по БНТ. Министърът на външните работи обясни, че днешната среща няма нищо общо с разширяването. "Да, тя подготвя държавите от Западни Балкани, но това не е среща, на която да се обсъжда преговорна рамка или да се взима решение по нея. Заедно с колегите от Република Северна Македония и колегите от Германия планирахме тези срещи. Днес е най-важната среща на лидерите, да бъдем двамата съпредседатели заедно. Така че това беше планирано от преди това", обясни Захариева."Знаете, че премиерът беше в карантина. За съжаление поради моята карантина, министър Буяр Османи не успя вчера да бъде в София. Така или иначе днес той също ще бъде тук с премиера Заев. Разбира се, че двамата премиери ще говорят и по отношение на отворените въпроси между нас, но не бих казала, че присъствието на Зоран Заев и изцяло свързано с процеса на разширяване. Те са съпредседатели на Берлинския процес", каза още Захариева. Министър Захариева коментира още, че отделен разговор с министър Буяр Османи не е имала. "Ние сме съпредседатели на този процес. Водихме заедно срещата с другите министри. Имахме пресконференция, след което с германският колега и с Буяр Османи. Германският колега винаги присъства. Ние отделен разговор с колегата Буяр Османи, в който да се фокусираме върху преговорната рамка не сме водили вчера. Бяхме в една видеоконференция с редица други министри", каза още външният министър.

Агенция ?Фокус“
Премиерът Бойко Борисов и министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев ще бъдат домакини на Срещата на върха по Берлинския процес

Премиерът Бойко Борисов и министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев ще бъдат домакини на Срещата на върха по Берлинския процес, която ще се проведе днес. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Заради пандемията от COVID-19 форумът ще се проведе чрез видеоконферентна връзка. Срещата на лидерите от Берлинския процес е заключителното събитие в календара на тазгодишното Съвместно домакинство на Република България и на Република Северна Македония на Берлинския процес. В рамките на Срещата на върха ще бъдат подписани важни документи, чиято цел е да приобщят още повече Западните Балкани към нормите и стандартите на ЕС.

Принтирай    Оразмери текст   + -